Христо Илиев: На 70 няма да съжалявам за изпуснати шансове

Мая Донева: Всеки има ключ за различна врата
февруари 23, 2017
Наско Атанасов: Инатливо вярвам в мечтите си
февруари 24, 2017

Едно блиц интервю с Христо Илиев от Спаси София

КЛЮЧ: Аз държа ключа за…

Христо: …една по-подредена, дишаща, красива и модерна София.

КЛЮЧ: Какво би казал/а на своето 10-годишно „аз“?

Христо: Да се отдаде изцяло на детските радости, че след това човек възприема всичко по коренно различен начин, отколкото едно дете го прави.

КЛЮЧ: Ами на своето 70-годишно „аз“?

Христо: Че ще дам всичко от себе си действията ми да доведат до подобряване на градската среда в столицата. Така, на 70-годишна възраст няма да съжалявам, че съм изпускал шансове или възможности да действам.

КЛЮЧ: Какви според теб са поколението „Y” или така наречените “милениали“ ?

Христо: Конкретно в България – толкова свободни, че чак говорим за свободия. Рядко намират идоли, които да ги вдъхновяват да вършат добри дела. Малко са милениалите, които са дейни, будни, искащи да променят към по-добро средата, в която живеят.

КЛЮЧ: Какво се опитваш да промениш около себе си?

Христо: Възприятието на околните, които са убедени, че е по-добре нещо лошо, отколкото нищо. Трябва да изискваме най-доброто, а не посредственото.

КЛЮЧ: А какво се надяваш да остане непроменено завинаги?

Христо: Нарастващата любов/загриженост у гражданите за това какво се случва с града им.

КЛЮЧ: Кой е най – значимият урок, който си научил?

Христо: Всъщност са два.

Първият е “една птичка пролет не прави”, тъй като съм силен най-вече, когато съм обграден от съмишленици и екипната работа е изключително важен фактор за успеха на дадена инициатива.

Вторият – че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Пример – когато се натрупа критична маса от дадено мислене, дадени изисквания на обществото, то институциите са длъжни да се съобразят. Иначе си правят буквално каквото си искат и то единствено в техен интерес.

КЛЮЧ: Кое те вдъхновява да продължаваш?

Христо: Ентусиазмът у моите съмишленици, както и мизерията, обхванала града ми.

КЛЮЧ: Най – голямо предизвикателство в работата ти?

Христо: Липсата на достатъчно време да свърша всичко, което съм намислил.

КЛЮЧ: Довърши изречението: „Има ги….“

Христо: Има ги за радост будните хора сред нас – опознайте ги тях и инициативите им и ги подкрепете!