Interview with Nicola Schoenenberger/ Интервю с Никола Шьоненбергер

Интервю с Надя Райноне/ Interview with Nadia Rainone
октомври 5, 2017
Номинации за Форум КЛЮЧ 2018
октомври 10, 2017

This article is bilingual. For English version – please scroll down

Безплатни регистрации за събитието/ Free registration here: http://forum-klyuch.info/upcoming/

Никола Шьоненбергер: „Всеки може да направи нещо – дори и малките действия могат да имат голям резултат“

Форум КЛЮЧ: Здравей, Никола, разкажи ни за себе си.

Никола: Здравейте. Израснах в малко селце в италианоговорящата част на Швейцария – място, където швейцарската култура се смесва с италианската, място с мек климат и грабващи дъха пейзажи. Гимназията, а след това и университета ми дадоха свобода – на мисълта, на движение, на избор, а и независимост от семейството ми. Колкото повече научавах, толкова повече намирах страстта си и в този смисъл работата ми се превърна просто в продължение на увлеченията ми. Винаги в нещата, с които се занимавам, съм поставял на първо място това да ми бъде интересно, забавно и да има някакъв потенциал пред икономическите облаги, въпреки че всяка работа трябва да бъде възнаградена. Все пак, във всеки свой проект оценявах много повече шанса да науча нещо от тази да изкарам пари от него. Също така никога не правех един и същи проект два пъти. Научих се да грабя дадените възможности с пълни шепи и да давам всичко от себе си, за да спазя обещанията си. Този подход ме доведе до там, че в момента работя на първа линия на пет континента по теми като опазване на околната среда, международно екологично право, безопасност на биотехнолоиите, ландшафтен дизайн, международно развитие и сътрудничество, енергетика, научни изследвания и лекции.

Форум КЛЮЧ: Специализирал си ботаника и растителна генетика. Имаше ли определен момент, в който реши, че това е нещото, с което искаш да се занимаваш?

Никола: Прекарах детството си на място, заобиколено от гори и, по онова време, от изоставени земеделски площи. Това бяха любимите ми площадки за игра. Силата на природата да си взима обратно онова, което хората бяха изоставили, и тайните, които чакаха да бъдат разкрити по тези места ме очароваха. Старите плодови дръвчета, изчезващите лозя и растенията, които предизвикваха тези промени, ме изпълваха с възхищение. Още от дете отглеждах растения, имах зеленчукова градина и саксии навсякъде из дома ми. Когато бях на десет, баба ме заведе до Ботаническата градина в Цюрих и тогава си помислих, че ще работя на такова място някой ден (и това наистина се случи години по-късно). Изборът да уча ботаника дойде някак естествено след като посетих Университета в Ньошател за пръв път. Отне ми само около година да избера дали да изучавам класическа китара в консерваторията или биология, но това е друга тема.

Форум КЛЮЧ: Кои са любимите проекти, по които си работил и защо?

Никола: Една от първите ми работи след като завърших университет и напуснах лабораторията по генетика, беше в природен резерват, който представляваше мъничко езерце в градски район с много лошо качество на водата. На всеки няколко години имаше масово измиране на риби и имаше много конфликти със собствениците на земята и с администрацията в каптажа. По време на проекта научих как да убедя общност, където всеки има различни интереси, да направи необходимото, за да реши един общ проблем. В момента малкото езерце е в доста по-добро състояние. Друг интересен проект изскочи с обаждането на приятел от Милано, който организираше магистратура по ландшафтен дизайн и си търсеше лектор, който да преподава градска екология. Винаги ми е допадала идеята да гледам на градовете по същия начин, по който еколозите гледат на националните хабитати, и бях доста развълнуван от перспективата да бъда учител в едно от най-старите училища в Италия, създадено през 1776г. Тъкмо бях приключил друг любим мой проект – работих с швейцарски ландшафтен архитект, проектирахме и построихме частна градина за едно доста заможно семейство в югоизточна Азия. Реално беше частна ботаническа градина от няколко различни колекции растения, характерни за региона. Има и още един любим мой проект… но за него ще ви разкажа на Форум Key@SWISS в събота, 14-ти октомври… за момента няма да издам нищо повече!

Форум КЛЮЧ: Активен си също така и в политика на околната среда. Има ли някакво ключово послание или съвет, който ти се иска да споделиш?

Никола: Да бъдеш активен в политиката е доста трудно… Да се стремиш към устойчивост чрез политическа активност е като да се опитваш да изпразниш океана с чаена лъжичка. Евентуален успех, обаче, може да компенсира хиляди провали. Светът има проблем, бъдещите поколения трудно ще успяват да задоволят нуждите си. Човек се чувства безпомощен пред размера на заплахата. Всичко, което правим, обаче, има политическо отражение, всяко евро, което харчим е глас „за“ или „против“ нечии интереси. В този ред на мисли, всеки може да направи нещо – дори и малките действия могат да имат голям резултат.

Nicola Schoenenberger: „Еveryone can do something; even small actions can have big consequences“

Forum KLYUCH: Hello, Nicola, can you tell us a little bit about yourself?

Nicola: Hi, I grew up in a small village in the Italian speaking part of Switzerland, a place where Swiss attitude mixes with Italian culture, where climate is mild and landscapes enchanting. Going to high school first, and then to university, meant freedom to me, of thought, movement, choice and from family. The more I learnt the more passionate I became. My work is just the continuation of my passions. I’ve always put the interest, fun and the potential of what I was doing before the economic profit, although work always should be remunerated. In every project, I valuated the potential of learning higher than the potential of making money, and I never did the same project twice. I’ve learnt to seize the opportunities with both hands, and to run marathons to deliver what I promised. This attitude brought me to work on the front line and on five continents, in subjects as diverse as nature conservation, international environmental law, biosafety of biotechnology, landscape design, international development and cooperation, energy industry, scientific research and lecturing.

Forum KLYUCH: You have specialised in botany and plant genetics. Was there a specific moment when you decided that this is the thing you want to do?

Nicola: I spent my childhood in a place surrounded by forests and –at that time– by abandoned agricultural lands. These were our favourite playgrounds. The power of nature to take back what humans had abandoned, and the mysteries that could be unravelled in these places fascinated me. I was full of admiration for the old fruit trees and vineyards that were disappearing, but also for the plants that caused those changes and brought the forest back. Since I’m a child took care of plants, had a vegetable garden and pots all over my house. When I was ten, my grandmother brought me to the Botanical Garden of Zurich, and I thought that I would be working in a place like that one day (it actually happened years later). The choice to study botany came quite naturally, after I visited the University of Neuchâtel for the first time. It just took me a year to choose between studying classical guitar at the conservatory or biology, but that’s another story.

Forum KLYUCH: What are some of your favourite projects that you’ve worked on, and why?

Nicola: One the first jobs I had after leaving university and the genetics laboratory, was managing a nature reserve consisting in small lake suffering from heavily compromised water quality in an urban area. Every few years mass die-offs of fish occurred and there were many conflicts with the land owners and public administration in the catchment area. In that project, I ‘ve learned how to induce a community where everyone has different interests to do the necessary steps to solve a common problem. This little lake is now doing much better.

Another nice project occurred when a friend from Milan called me, they were organising a master course of landscape design, and were looking for a lecturer who could do a class in urban ecology. I’ve always liked the idea to look at cities with the same eye as ecologists look at natural habitats, and was excited to become a teacher in one of the oldest schools of Italy, the Brera academy of fine arts, founded in 1776. That was the time when I just had finished another favourite project, working with a Swiss landscape architect, we designed and built a private garden for a very wealthy family in south east Asia. In fact, it was a private botanical garden, composed by several different collections of plants native to the area. There is another favourite project, it’s the one I’m going to speak about at the event next Saturday… but I’m not going to tell more for the moment!

Forum KLYUCH: You are active in environmental politics. Is there any key message or advice that you want to share

Nicola: Active politics is very tough. Aiming at more sustainability through political activity even more, it is like emptying the ocean with a teaspoon. A success, however, can make up for a hundred failures. The world has a problem, the ability of future generations to meet their own needs is compromised. One might feel powerless in front of the size of the trouble. But everything we do has a political implication, every Euro we spend is a vote in favour or against an interest. Thus, everyone can do something; even small actions can have big consequences.