Д-р Радосвета Стаменкова – поглед извън очевидното

Рада Стаменкова си изпълнява обещанията. От сцената на тазгодишното издание на форум „Ключ“ тя обеща, че ако при представянето на Бележник 2016 няма представител на Министерството на здравеопазването, ще си носи шапчицата с антенки – ако не да я чуят, поне да я видят и да ги забавлява успешно. И го направи.

От сцената на форум „Ключ“ тя призова да гледаме отвъд очевидното, да не се ръководим от стереотипите и да си позволяваме да бъдем различни – дори с такива малки и предметни, но отличими неща.

Рада Стаменкова умее да се смее високо, да гледа на работата си чрез иронията и да променя – напук на проблемите, на „срамните“ теми, на темите, изтласквани извън дневния ред, напук на скелетите в гардероба.

Д-р Радосвета Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП).

Едно от желанията на асоциацията е здравното образование да бъде част от седмичната програма в училище.

Според Рада неговоренето за здраве във вкъщи, за пубертет, за съзряване, за  чувства, за секс, води до това, че когато говорим за здравно образование, хората го мислят само като „едни хора поставят презервативи на едни неща“. Това е част от нещата, но една мъничка и не толкова важна част от тях.

Според Рада човек се образова здравно от момента, в който се роди. Първият учител по здравно образование обикновено е майката и първото послание, което детето получава, е на пясъчника „Не лапай това, то е акано“.

В училище се очаква семейството да образова здравно. И оттам започва пинг-понг – в училище питат „Така ли те учат вкъщи?“, а в вкъщи казват, „Е, хубава работа. На това ли ви учат в училище?“.

Според Рада нещата са ясни, но са в неподреден гардероб, и просто трябва да ги извадим и подредим, а не, когато говорим за тях, или пък ги премълчаваме, да изкачат като скелети от него.

Нейните наблюдения са, че системата с връстници, обучаващи връстници, работи много добре, както и обсъждането в дискусии, а не просто лекционното преподаване.

БАСП има подготвени учители за часовете по здравно образование – това са учители по математика, музика, български. Учителите трябва да предават интерактивно, да ангажират вниманието на децата и да печелят доверието им, да бъдат комуникативни.

За българското общество проблемните теми са превърнати в теми табу.

Рада Стаменкова дава пример, питайки как се наричат венерическите болести и гениталната област на човека в българския език  – срамни болести и срамни части. Това са теми, за които се срамуваме да говорим, теми, превърнати в скелета в гардероба. Теми, за които трябва да говорим открито.

Според Рада, тъй като семейните модели се сменят, деца се отглеждат от непълни семейства, от баба, от леля, с връзка по скайп, става по-сложно и е необходимо нещата да се случват в училище.

От БАСП в момента правят проекти за мъжки затвори – как да се подобри животът на затворниците и на персонала в затворите.

Изготвили са и карти за игра с въпроси и 3 отговора към тях. Те са предназначени за младите хора от бившите възпитателни училища и интернати.

Последната година в света 2,5 милиона души са се инфектирали с ХИВ, а отнема само 25 секунди, за да се предпазиш.

Предоставят здравни услуги в 14 населени места, определени за най-уязвимите и най-социално невключените.

Ако някой иска да доброволства към асоциацията, вратите й са отворени. Доброволците в нея са от 14-годишни до 72-годишни.

Успех на БАСП е и обучаването на здравни медиатори. Това са хора от ромската общност, които са като мост между общността и институциите в населените места. До момента са обучени 200 здравни медиатори.

Общината трябва да заяви, че иска здравен медиатор, Мрежата на здравните медиатори и Регионалната здравна инспекция правят конкурс и избират най-подходящия човек.

Здравните медиатори стават общински служители, които са назначени с делигиран бюджет. Те говорят езика на общността – ромски, турски български, влашки диалект; комуникативни са и са преминали обучение във Факултета по обществено здравеопазване на  Медицинския университет. Непрекъснато се обучават по различни програми. Те са полуздравни, полусоациални служители. Помагат на общопрактикуващите лекари, следят имунизационния календар, като помагат за изпълнение на ваксинопрофилактика, помагат на регионалните здравни инспекции за различни здравни и здравнообразователни кампании, свързват се със специалисти, оформят документи.

Автор: Джейн Димитрова