Калин Василев успява да вдъхновява. Напук на лошите статистики. И от любов към движението, природата и формите на живот.

От сцената на Форум „Ключ“ той пренесе аудиторията на една от груповите тренировки на Turnovo RUNs – пренесе към мотивацията, към чувството да принадлежиш към общност, към пътя към здравето. След презентацията му голяма част от публиката може би си е обещала по-малко вредни храни, по-малко цигари, повече движение и повече съзнателни събуждания. Калин се надява участието му да не остане просто като минало събитие, а хората да преслушват от време на време призива му за здраве.

За връзката между спорта и обществото

Според Калин функциониращото общество е обединено, активно, силно мислещо, прогресиращо, желаещо доброто. Това са и приомите на спорта – било то спортът за здраве или професионалният спорт. Груповата работа в спорта изгражда екипност, изгражда съпричастност, борбеност, умения да се бориш за нещо, за някаква цел, казва великотърновецът.

Мечтата на Калин е са да се фокусира върху спорта като здраве, а не на професионално ниво, защото той води до изкривявания.

Споделя, че тялото му се чувства най-добре за тренировка рано сутрин след бърза закуска – най-често плод. Вечер не се чувства толкова добре, но се налага, когато целите са ти високи. „Тялото ти се чувства добре, когато му даваш хубава храна, хидратация. Без значение сутрин или вечер, ако не си заредил двигателя, няма как“, обяснява Калин.

За него спортуващите не са друга кръвна група, по-скоро са микс от кръвни групи.

„Мисля, че така, както много хора са спортували веднъж в живота, а след това са забравили – защото срещам много такива хора, които си спомнят на времето какви са били, абсолютно обратно човек може пак да изгради тези качества. Това са навици, от които човек не трябва да се плаши, които може да изгради.

Вярвам, че на всеки 5 години човек се променя. Има хора, които казват, че не са сутрешни хора. Аз мога да кажа, че в един момент от живота си съм бил такъв, в друг – не. В един момент ми се спортува , в друг – не. Човек трябва да знае, че може да бъде всички тези неща.“

В основата е съзнанието

„Спортът, здравословните неща – това не е само едно подскачане в парка, това не е само физическият аспект. За здравето имаме една пирамида и ако кажем, че спортът е в нея, под него идва храната, а преди нея е и съзнанието. Така че основата, фундаментът започва от съзнанието. И съзнанието е това, което ни дава издръжливост, търпение, вяра. Активността ни учи на тези неща, те трябва да са част от здравето ни“, споделя Калин.

„Тренировката е релаксация и бягство от другите неща. Нямам търпение да я започна. Тренирам сред природата, много рядко тренирам на стадиона в градската среда. Велико Търново е малък град и много бързо излизам от него. Тренировката е природа, чист въздух, нямам търпение за тях. Знам, че това са моите 2 часа сред природата.“

Според Калин спорът, движението за здраве трябва да бъде на открито, в зелените площи на градовете, ако е възможно – и извън градската среда.

„Природата трябва да бъде част от бита на човек. За да може той да се замисля, да се грижи за нея, да изгражда желанието да я поддържа.  И това ще ни позволи дори да оцелеем като вид. Спортуването в закрити помещения  не съм го практикувал, може би в много отделни периоди от живота ми – по мъничко, когато не съм имал възможност.

Но честно казано възможност винаги има. Човек трябва да открива. По-добре 20 минути навън, отколкото 40 минути във фитнес залата. Уча хората да бъдат на открито.“

Търновоrun и Калин Василев @ForumKlyuch ще ни научат как да се откажем #НАПУК от баничките в обедната почивка pic.twitter.com/tH02J6mhNc

— Форум КЛЮЧ (@ForumKlyuch) April 9, 2016

100 човека = 100 мнения, 100 вярвания

„Едно от основните неща, които съм научил чрез срещите си с толкова много хора за последната година и половина е 100 човека, 100 мнения, 100 вярвания. Има хора , които са много постоянни, от самото начало и ги знам поименно. Почти нямат никакво прекъсване. Има хора, които идват за месец – два, след това ги няма месец – два, след това пак се връщат, пак ги няма. Някои хора сега се присъединяват, независимо, че в социалните мрежи са били с нас още от началото.

Животът е различен за всеки и всеки има своите приоритети и неща, които му се случват.

Много хора ме питат какво е станало с първите членове на Търново RUNs – няма ги онези мои приятели. Това е динамична организация, идват различни хора – няма ли промяна, няма и развитие за организацията.“

Спортът и личните истории

„Личните истории в групата са много. За година и половина са ми споделяли много и даже повечето от тях не са свързани с физически аспект – да, може би има истории за отслабване, за по-високата енергичност, но най-значими са историите, свързани с вътрешната, личностната промяна. Има много хора, които споделят, че са минавали през труден период в живота си и след като са ни срещнали, се чувстват по разкрепостени, сигурни, открили са приятелства. Историите са наистина много – радваме се, записвам си ги във файл на компютъра. Рано или късно искам да им се даде гласност на тези истории, за да могат и други да повярват.“

Чудото на живия организъм

Калин Василев е завършил химия и биология и генно инженерство в “Кapнeги Мeлън” и “Кeймбpидж”. Определя този факт като едно от най-специалните неща в живота си.

„Понякога се чудя дори на хората, които нямат толкова много интерес към биологията, към структурата, към клетката, към физиката, към химията, към всичко, което се случва вътре в тялото.

Аз не съм експерт във всички тези сфери, но имам едни добри познания в тази насока, които ти позволяват да гледаш отсрани всичко живо, което се случва. Хем да го разбираш биологически, молекурляно, химически, хем да му се радваш чисто дори поетично и метафизично, философски.

Има много хубави книги за философията на живота, свързани с това как се появяват нещата в нашата природа. Чудесно е, че ги разбирам и виждам от двата аспекта буквално. За мен живият организъм е нещо магическо, нещо специално. Гледам го и се чудя как е възможно тези молекули – знам им имената, изучавал съм ги, знам какво правят, но все още магията е там. Някои хора биха попитали дали магията не изчезва, след като разбереш тези неща. Не, даже е много по-силна. Съвсем в основата си живият организъм е биология и химия. Всичко, което се случва с него, няма как да не е свързано с тези науки. Дори и спортът, като го приемем като движение. Здравето е билогия и химия. То е онези молекули, онези реакции, които се случват в тялото – биофизика, биохимия. Връзката е неразривна.“

Търсенето на подкрепа в бизнеса и обществените структури

„Подкрепата за каузата ни расте, много е обнадеждаващо. Не се случва случайно, плод е на труда на много хора – на постоянното ни ангажиране на гражданите, които са около нас, организирането на събития, участието в различни мероприятия. Трябва да се дава гласност. Подкрепата расте не толкова бързо, но бързият растеж на всяка една кауза води до доста проблеми. Аз съм привърженик на това нещата да се случват силно, но умерено, а не със стремглава скорост.

Дори и за мен понякога идва прекалено много разпокъсването, но хубавото е, че има движение нагоре. Мисля, че подкрепата, която трябва да целим, е бизнесът и обществените структури като общината. Спечелихме гражданската подкрепа, всичко направихме за хората безплатно, но сега е моментът, в който бизнесът, общината и държавните структири, да разберат, че инвестирането само в инфрастуктури, без да има мисъл за здраве, няма смисъл.

Трябва да се инвестира в организации, които изкарват хорат навън и ги провокират да се грижат за здравето си. Досега не сме имали никаква подкрепа от локални бизнеси, не сме натискали, пратихме 40-50 запитвания, но от тях няма отклик. Комуникираме на някакво ниво с общината, но за мен идва моментът, в който те наистина трябва да повярват. Или ще се случва някаква промяна, или ще си играем на старата песен с миниатюрни стъпчици без отзвук. Фокусът в бъдеще – бизнесът, общината и държавните структури.“