Калин Василев и ТърновоRUNs

В серия от публикации ще ви представим блиц-интервюта с КЛЮЧарите в юбилейното 10-то издание на Форум КЛЮЧ #НАПУК. Днес Калин Василев ви разказва за уроците и предизвикателствата, пред които се изправя и какво го вдъхновява да продължава. 

Аз държа ключа за….

Здравето и социализацията на обществото.

Какво се опитваш да промениш около себе си?

Искам хората да станат отново социално активни. Има един парадокс – колкото повече навлизаме в 21-ви век – социалния век, ние сме толкова по-разделени. Искам да върна реалната социализация, реалния контакт, комуникацията между хората. Те забравят вече да се погледнат в очите, защото са свикнали да гледат телефоните. А чувството, способността да комуникираш, приветливостта, е като всяко друго нещо – възпитава се, изгражда се и се практикува.

А какво се надяваш да остане непроменено завинаги?

Топлината у хората – да я поддържат, да подклаждат огъня. От физически аспект – всеки да се чувства силен. Но времето е неизбежно нещо, времето неимоверно си взема и своето. Но човек грижи ли се за себе си, може да запази и това нещо. Тази вътрешна енергия, която я имаш – остане ли тази енергия, ти можеш да я влагаш и в другите неща – дълги, дълги години.

Кой е най-значимият урок, който си получил?

За да постигнеш нещо – истинско, грандиозно и мащабно (не говорим на лично ниво), наистина ти трябва екип от хора. Те трябва да са добре тренирани, да имат опит. Ако нямат този опит, раздавай опит. Опредeлено хората, които са лидери, имат повече умения от хората около тях. Те затова са и лидери. Ако умееш да разпръснеш тези познания, които имаш, тогава те ще ти бъдат благодарни.

Най-голямото предизвикателство в работата ти?

Костеливостта в съзнанието на хората. Баражът от различни извинения, които хората правят. Тези баражи от извинения те ги насочват към нас и нашия екип от Търново Рънс, а то реално си е извинение към тях. Те си търсят причина просто. Това е огромна пречка – тази стена, която хората си изграждат.

Кое те вдъхновява да продължаваш?

Добрината у хората, усмивките у хората. Има малко и нотка на самолудост, търся вдъхновение и вътре у себе си, защото и аз имам трудни моменти. Вдъхновява ме любовта. Личната любов – към приятелката ми, към семейството, към родината. Вдъхновява ме много и вярата, че мога да постигна нещо – всяка малка стъпка, успех, ме вдъхновяват.

С кого би се сменил за един ден?

Може би ще отида в някоя голяма корпорация и щя я направя по-човешка. Корпорация, заклеймена като негативна, корпорация, която изцежда ресурсите у хората. Бих се заменил с някой от нейните ръководители и бих показал, че може и по друг начин да се случват нещата.

Напук на…

На стигмата. На негативните очаквания. На скептицизма. На финансовата сигурност. На отчуждението.

А действаш ли напук на себе си?

Това е основно правило. Човек трябва да може да стъпва извън себе си, да се погледне отстрани – как оперира нещата и да се променя напук на себе си. Дори и аз, който извършвам много неща, се хващам в шаблонизацията понякога. Трябва да мога да стъпя отвън и напук на себе си да правя някои неща.

Обичаш ли пуканки?

Само ако са от домашен кочан, без маргарин и без оцветители.