Константин Вълков: Любопитството

Едно блиц #ИмаГи интервю с Константин Вълков от Дарик радио и Егоист.бг

КЛЮЧ: Аз държа ключа за…

Косьо: Моето любопитство.

КЛЮЧ: Какво би казал на своето 10-годишно „аз“?

Косьо: Гледай по-весело на живота.

КЛЮЧ: Ами на своето 70-годишно „аз“?

Косьо: Същото, но и още – прави, създавай. Хрумна ли ти нещо ново тази сутрин? Направи ли го? Нали не е нещо, което вече си правил? Не е. Чудесно.

КЛЮЧ: Какви според теб са поколението „Y” или така наречените “милениали“ ?

Косьо: Не ме карайте да влизам в енциклопедични обяснения. Не знам. Навярно умни, предприемчиви, готини.

КЛЮЧ: Какво се опитваш да промениш около себе си?

Косьо: Първосигнално ми идва да кажа “следващият въпрос”. В един момент отговорът на този въпрос става скучен. Връщам се към първия. Повече любопитни хора около мен, които правят и мен повече любопитен.

КЛЮЧ: А какво се надяваш да остане непроменено завинаги?

Косьо: Четири сезона, но не ме вкарвайте в темата за глобалното затопляне. Друго имам предвид.

КЛЮЧ: Кой е най – значимият урок, който си научил?

Косьо: Че трябва да бъда добър.

КЛЮЧ: Кое те вдъхновява да продължаваш?

Косьо: Това, че бързо ми омръзва вече направеното.

КЛЮЧ: Най – голямо предизвикателство в работата ти?

Косьо: Да правиш рутинни неща по интересен начин, всеки път по нов начин.

КЛЮЧ: Довърши изречението: „Има ги….“

Косьо: Има ги, само трябва да знаеш къде да ги намериш.