Ако трябва да използваме модерни думи, може би ще си изберем „предприемач”. Ако обаче ще си говорим простичко: човек, който вярва в мечтите си. Учила е в Сорбоната, където с отличие завършва Международна икономика с фокус върху устойчивото развитие. Влече я изкуството. Кара сноуборд от малка, обича природата, снега, водата. Обожава кучето си – голден ретривъра Роя (от фарси – “мечта”) и всеки път се ласкае, когато някой отбележи прилика между тях. Обича работата си и иска да обиколи целия свят. За себе си казва, че е “интересен продукт на баща пилот, пълен авантюрист, и майка балетен хореограф и педагог, човек на изкуството”. След дълги години живот в Париж сред много интересни хора и събития, Люба се завръща в България и създава едно от първите у нас работни пространства за споделено ползване – SOHO. За нея то се явява пресечна точка на многобройни мечти, идеи и вдъхновения. Желае и опитва да се занимава паралелно със стотици разнородни неща и по възможност да е на поне толкова места, за да не би случайно да й стане скучно. Някои се получават, по други се налагат повечко усилия, но тя вярва, че упоритостта възнаграждава. Може да се говори oще доста по въпроса, но най-приятно би й било просто да се запознае с теб, понеже е доста общителна и й харесва да контактува и с хора.
Ще се опитам да не ви давам съвети, а по-скоро да ви споделя за мечтата на едно малко дете Едно малко дете… Мечтата на малкото дете за това какво иска да стане като порасне, а именно – един щастлив човек! И за това как криво-ляво го е постигнало като е изградило един нестандартен бизнес. После ще ви кажа защо не обичам да го наричам бизнес, ама те така ме накараха да казвам. Ясно ми е, че за всеки дефиницията на щастието е различна, затова аз ще говоря за себе си. За мен това е да бъдеш със съществата, които обичаш, да правиш това, което харесваш и да може да си максимално полезен.