fbpx

Театърът, от който сме част

Люба & SoHo на Форум КЛЮЧ
март 26, 2015
В БДЗП попаднах случайно, но всички знаем, че случайни неща няма
март 27, 2015

Събуждам се, за да открия новия ден в моя свят. С недовършените задачи от вчера, плановете за утре и мечтите за онова спасително измерение – бъдещето. Това е моят живот. Това е твоят живот. Виждам те всеки ден по хиляди начини, дори когато съм сама. Потоци от информация достигат до мен и ти ми разказваш само с един клик на мишката. Но какво знам за теб и доколко ме познаваш ти?

спектакъл

НАТФИЗ

Спектакъл

НАТФИЗ

Влизам в сградата на НАТФИЗ и търся зала 47. На четвъртия етаж вече е пълно с хора. Класът на проф. Снежина Танковска ще играе най-новата си постановка. Първоначално е странно, защото не долавям сюжетната линия. Търся история, но такава няма. Или поне не е само една. Затова се оставям в ръцете на актьорите, които ме понасят в техния измислен свят. Преживявам поредица от случки и неусетно тези непознати хора на сцената ми стават близки. Те говорят през толкова различни образи, но аз ги разбирам. Ученият в лабораторията, художникът, умореният от славата, уволненият любовник и още, и още познати лица, които живеят с мен. Които живеят в мен. Моята история днес е историята на всичката информация около мен. Правите линии отдавна не съществуват и ти и аз сме неразделна част от животите си. Знам, че знаеш всичко това, но доколко си позволяваш да го почувстваш?

Ролята на актьора не е просто да разказва или да показва, но да те накара да живееш – за миг между стените на театралната зала и много повече, когато излезеш от нея и се завърнеш в собствения си театър. Гласът на актьора не е в единствено число. Истинският актьор не търси славата, а истината. Но ролята, която му отреждаме извън сцената, далеч не е такава, нали? Тук чувам множеството възражения, които се надигат, но искам да ви спра и да ви напомня, че всички ние сме актьори. Е, каква роля си отреждаме?

спектакъл НАТФИЗ

НАТФИЗ

Знам, че този текст трябва да представи проф. Танковска и онова, което тя прави, а сякаш говоря само за себе си. Но онова, което могат да правят актьорите за обществото, е много голямо – ми каза тя, когато се запознахме. А какво по-голямо от това, всеки, след допира с театъра, да опознава себе си, да открива чувствата си. Защо и как, самата тя ще разкаже на една малко по-различна сцена – тази на Форум КЛЮЧ. Каква част от ежедневието ни е препълнена с информация и как театърът ни връща към началото на всичко – любовта. Чуйте сами на 18-ти април, очакваме ви!

Facebook

Get the Facebook Likebox Slider Pro for WordPress