Мария Донкова – Програмен директор на Фондация Пайдея, очаквайте на следващия Форум

1. Hай-важните промени, които трябва да се случат в българското образование, според мен са…
Да се възстанови „собствеността” на гражданите върху образованието. Включително и първо с истинска грижа за гражданското образование на децата и възрастните в училище (и учители и родители) и възстановяване на средата за практикуване на гражданство в училище. Но също така и с нормална прозрачност и публичност на училищното образование. Видимост на истинските процеси и резултати. Процесът е двупосочен. Изисква от една страна гражданите да напуснат удобната мързелива позиция на „независими” наблюдатели и да осъзнаят, че личното им благополучие (възможни доходи, здраве, сигурност, жизнена среда, пенсии и пр.) зависи пряко от това училището да си свърши много добре работата. А от друга – училището да напусне позицията на окопна война с цялата си околна среда и специалистите съставляващи т.нар. „образователна система” да разчистят всички неприсъщи на училището мисии, цели и задачи, с които то беше натоварено по време на хаотичния ни преход и които нямат нищо общо с добро училищно образование за деца. Трудно е, защото вече 60-тина години не сме го практикували в България. Но е възможно. И носи радост. Като малко други неща.

2. Занимавам се и професионално (80 % от полезното ми време) и като доброволец (останалите 20 %) с темата за училищното образование защото….
Според мен задължителното, всеобщо и безплатно за децата образование е изумителна европейска идея за развитие, за еманципиране на отделните личности и на цели общества, включително онези които разполагат по стечение на обстоятелствата независещи от тях на старта с по-скромни ресурси. Занимавам се с училищно образование, защото прекрасната идея от преди 200 години е жертва на успеха си в първите 150 и от 20-тина години се обезобразява с безразборно технологизиране, бюрократизиране и мърчандайзинг. Мотивира ме огромният капитал, който аз самата съм получила от собственото си образование, и който съм длъжна да изнамеря начин върна обратно. Непоносима ми е мисълта, че днешните и утрешните деца могат да станат възрастни без да познават едно от най-достъпните средства за радост и добър живот – доброто образование.

3. От проектите на Фондация Пайдея най-много се гордея със….
С бъдещия, разбира се. Който ще промени осезаемо и трайно училищното образование и ще го направи точно толкова добро, колкото имат нужда да е следващите 7 поколения за да живеят в мир и непрестанно да имат проект за бъдещето си.
От досегашните 21 проекта всеки има свое бляскаво постижение и болезнени пак – полезни уроци. Имаме и едно постижение доказано с международно представително измерване – българските ученици имат „неочаквано високи” резултати за функционална грамотност в европейския модул на МЕЖДУНАРОДНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Дългогодишната дейност на създадената от нас Училищна мрежа „Европейски уроци” и едноименните програми, ресурси и обучения, които създадохме заедно с над 800 български учители имат пряко отношение към този – за нас напълно очакван – резултат. Единственият по който за сега българските ученици са на нивото на останалите ли си европейски връстници.

4. С няколко думи бих се описала така:
Смаяна от способностите на преобладаващото множество от съвременните деца и ученици да разпознават важните неща за бъдещето в изключително безредното и крайно бедно на ценности настояще, което възрастните сме им организирали
Запленена от работата на учителите-майстори, която е абсолютно уникален коктейл от изкуство и наука. Търся (задно с колегите си в „Пайдея”) ефикасен начин знанието за десетките чудеса, които се случват с участието на съвременни деца и учители-майстори да стане достъпно за всички останали хора,… поне колкото рекламата на лекарства за по-лесно преяждане.
Ужасно разтревожена от доминиращото мнение сред представителните извадки от български граждани, че всичко славно и красиво сторено от българите е в миналото. От мързела ни като общество да си изградим проект за бъдещето. И от сестра му на този отвратителен мързел – търпимостта ни към безобразни поведения на нашите елити.

5. През свободното си време обичам…..
Да чета – знанието е все по-достъпно, уви денонощието си остава само 24 часа.
Да наблюдавам променена от хората природна среда и начина, по който съвременни хора живеят в нея. Имам слабост към населени места с над 5 века непрекъсвана история. Преобладаващата част от тях са в Европа. За мой късмет.