Пиша отговорите на тези въпроси, готвя се за гостуването в Ключ Unplugged и се вълнувам много!
Шегата настрана, в момента разсъждавам върху концепцията за антропоцена. Макар и да не е припозната официално, за нея вече много се говори, също и във връзка с всички бизнес и политически форуми на високо равнище от последния период, където темите за изменението на климата и увреждането на природата най-после започнаха да застават на нужните челни места. Според създателите на концепцията, антропоценът е нова геологична епоха, в която се намираме, предизвикана и определена от човека. Толкова много сме изменили цялата планета, че тя вече функционира по съвсем различен начин. И това не са само климатичните промени. Изменили сме повече от половината от сушата на земята, така че да отговаря на нуждите ни. Планетата е все по-малко „дива“, популациите на дивите животни са намалели с над 60% само за последните 50 години, 96% от масата на бозайниците на земята се формира от нас, хората, и домашните ни животни, а само 4% са дивите бозайници. Подобно е и при птиците – само 30% са дивите, останалото са нашите домашни. Определено сме в „ерата на човека“...
Не спира да ме занимава в момента е свързана с горния въпрос за антропоцена и един цитат на сър Дейвид Атънбъро – “Това, което направим през следващите 10 години, ще определи и бележи дълбоко следващите няколко хиляди...Преди природата определяше как оцеляваме, сега ние определяме как природата оцелява.“ След като ние хората сме способни да изменим цялата планета толкова много и да я нагласим по себе си, значи имаме нужната сила и ресурс да го направим не в разрушителна и унищожителна посока, а в съзидателна и устойчива, така че да ни има още много време напред. „Опитомили“ сме планетата, сега трябва да се научим да се грижим за нея правилно.
Нужно е единомислие, да сме бързи в решенията и единни на всички фронтове, от отделния човек до най-мощните бизнеси и правителства. И нужно е да чуваме хората на науката, да сме въоражени с всички нужни знания. Дали ще стане това? Вярвам, че може, но следващите години наистина ще покажат дали.
Хората. Сърцатите, талантливи и мотивирани хора, които са до мен в екипа ми. Те ме зареждат и са горивото в моя двигател. Поддръжниците и приятелите ни, единомишлениците. Те ми дават надежда, че заедно можем. Изключителни естественици и разказвачи за природата като Джералд Даръл и сър Дейвид Атънбъро. Те са за мен пример и от тях съм научила много.
Природата. Морето и неговият чуден подводен свят. Гората, реката, блатото, пълно с живот. Срещите с дивите животни. Природните гледки и звуците на природата – шумът на водата, на морските вълни, на потоци и реки, на вятъра в дърветата. Природата пречиства душата ми, носи ми хармония и покой.
