Наско Атанасов: Инатливо вярвам в мечтите си

Блиц интервю с Наско Атанасов

КЛЮЧ: Аз държа ключа за…

Наско: Щастието на поне един човешки живот.

КЛЮЧ: Какво би казал на своето 10-годишно „аз“?

Наско: Не се страхувай от нищо и не се чувствай гузен, че постоянно ти се играе.

КЛЮЧ: Ами на своето 70-годишно „аз“?

Наско: Евала, че ме послуша като беше на 10.

КЛЮЧ: Какви според теб са поколението „Y” или така наречените “милениали“ ?

Наско: Свободни. А това си е голяма отговорност, от която трудно може да се избяга.

КЛЮЧ: Какво се опитваш да промениш около себе си?

Наско: Опитвам се да добавям поне по още една гледна точка към всяка ситуация. Вярвам, че винаги може да се намери приключенческото, а когато го намериш, сякаш няма връщане назад. Тогава и пътят се върви с удоволствие.

КЛЮЧ: А какво се надяваш да остане непроменено завинаги?

Наско: Човешкото свойство да видиш и усетиш себе си на мястото на другия. Мисля, че то ни е спасило като вид до този момент. Дано еволюцията да не си го вземе обратно, или ако ще го променя, да е в подобрен вариант.

КЛЮЧ: Кой е най – значимият урок, който си научил?

Наско: Едва ли може да има само един. Като цяло вярвам, че всяко нещо може да е значим урок, който да се научи. А така наречените ‚грешки‘ или ‚гафове‘ са най-ефикасният метод на учене.

КЛЮЧ: Кое те вдъхновява да продължаваш?

Наско: Все още имам навика инатливо да вярвам в мечтите си. А те са толкова много, че май няма да ми стигне времето за всичко. Така че няма време за губене.

КЛЮЧ: Най – голямо предизвикателство в работата ти?

Наско: Както всеки прохождащ актьор би споделил, най-голямото предизвикателство в работата е просто да си намериш работа отначало. Но иначе не мисля, че има нещо, което да не ми харесва в нея. Когато прекарвах по 7-8 часа на ден в сградата на колежанския театър, просто не усещах как минава времето.

КЛЮЧ: Довърши изречението: „Има ги….“

Наско: Има ги мечтите, които се сбъдват.