Вяра Савова: Можеш да постигнеш ако не всичко, то поне адски много

Вяра Савова от Лечение без граници

КЛЮЧ: Аз държа ключа за…

Вяра: Собствения си живот и всичките ежедневни избори и отговорности, които са основата на това да живееш пълноценно.

КЛЮЧ: Какво би казал/а на своето 10-годишно „аз“?

Вяра: Че много драматизира и прекомерно много се връзва и преживява. Че съвсем скоро ще се трансформира в 20-че-и-нагоре-годишното ми “аз” и ще се научи да канализира енергията си много по-градивно. Но и да не спира да е особнячето с развинтено въображение и желание да изчете всичко наоколо, без значение дали е упътването на прахосмукачката или последния Хари Потър.

КЛЮЧ: Ами на своето 70-годишно „аз“?

Вяра: Че се радвам, че сме стигнали дотук и се надявам всичките му основни органи да си тиктакат с минимални отклонения. След тази увертюра ще побързам да го разпитам как е прекарало тези петдесетина години и дали е събрало завидна колекция рамки за очила. Но най-вече ме интересува дали действително се помъдрява с времето, или употребяваме “мъдрост” като евфемизъм за “нямам сили да се занимавам”. Надявам се не.

КЛЮЧ: Какви според теб са поколението „Y” или така наречените “милениали“ ?

Вяра: Като представител на това не-хомогенно поколение смея да твърдя, че нямам представа. И не защото не разбирам от всичко (което, впрочем, е смятано за черта на поколението ми), ами просто поради липса на база за сравнение. Не съм била част от друго поколение, не съм израствала с ограниченията, спомена за които и до ден днешен карат родителите ми да настръхват. Със сигурност имаме много вътрешни противоречия, основно породени от многото външни възможности. Харесва ми обаче усещането, че можеш да постигнеш ако не всичко, то поне адски много, почти е като да живееш американската мечта в пост-комунистическа България (иронията, както е небезизвестно, също е запазена марка на милениалите).

КЛЮЧ: Какво се опитваш да промениш около себе си?

Вяра: Паралелно се опитвам да променя сравнително много неща, със, струва ми се, добър средноаритметичен ефект. Ако трябва да обединя всичко под общ фактор, то това, което се опитвам да променя най-вече е нагласата, че нищо не зависи от теб, било физическото ти или психическо здраве, решението да оползотвориш свободното си време в помощ на другите или дори това колко зелен и уютен може да е града, в който живееш. Смятам, че всички сме ни повече, ни по-малко сбор от решенията и отношението си и това е основният контрапункт на множеството неизвестни, с които ни сблъсква живота ежедневно.

КЛЮЧ: А какво се надяваш да остане непроменено завинаги?

Вяра: Наскоро четох една от вече крайно демодираните теории на Фройд за това кои са силите, водещи човешките решения, или иначе казано, за основните групи инстинкти. Най-общо и без да изпадам в подробности, това са инстинкта за живот и инстинкта за смърт, или съзидателността, изправена срещу деструктивността (и двете крайно присъщи на вида ни). Ще ми се градивния инстинкт да продължи да бъде водещ за голям брой от хората.

КЛЮЧ: Кой е най – значимият урок, който си научил?

Вяра: Че всичко е временно и преходно и никога не чак толкова трагично, колкото е изглеждало в началото.

КЛЮЧ: Кое те вдъхновява да продължаваш?

Вяра: Щастливка съм, тъй като разполагам с, по всичко личи, неизчерпаем източник на вътрешна мотивация. Така че не мога да кажа кое е яйцето и кое кокошката в случая: дали съм мотивирана да работя, защото намирам работата си за вдъхновяваща или вдъхновението идва от мотивацията да не спирам въпреки трудностите. Факт е, че продължавам, така че гледам да не го мисля особено.

КЛЮЧ: Най – голямо предизвикателство в работата ти?

Вяра: Винаги ме е притеснявало повече това да не направя нещо и изпусна дадена възможност пред това да опитам и всичко да се сгромоляса с гръм и трясък. Така че имам фундаментален проблем с линейния ход на времето и всичките му прилежащи ограничения като часове в деня и дни в месеца. Но пък, ако не друго, се успокоявам с мисълта, че това предизвикателство ме е научило да приоритизирам.

КЛЮЧ: Довърши изречението: „Има ги….“

Вяра: Обичам списъци, така че ще се възползвам. Има ги:

• Възможностите (нищо, че може би невинаги изглеждат като такива);
• Времето (все че сме постоянно забързани и закъсняващи за нещо);
• Хората (дори и понякога да не ти се струва така. Позволи да те изненадат).